Българи в Барселона По мъжки Хора

"БЯХ СЪКРУШЕН, В ХУБАВИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, ОТ АРХИТЕКТУРАТА НА ТОЗИ ВЕЛИКОЛЕПЕН ГРАД."

Валери Кунов

Представяме ви Валери Кунов – професионален фотограф в Барселона, чиито прекрасни фотографии ще виждаме все по-често в сайта ни!

Валери Кунов

Да се запознаем:
Казвам се Валери Кунов и съм роден в китния балкански град Враца.
Имам две професии: професионален музикант със специалност фагот и професионален фотограф. В Барселона живея и работя от една година.

Какви бяха първите ти впечатления за Барселона?
Около 8 години пътувах с различни синфонични оркестри на турнета в цяла Европа и видях почти всички големи градове на Стария континент. И мога да каже, че Барселона за мен е най-красивият град в Европа. Още на първото си идване се влюбих в него. Бях съкрушен в хубавия смисъл на думата от архитектурата на този великолепен град.

Свирил си в Двореца на музиката на Каталуния. Разкажи ни какво е усещането там?
Valeri Kunov
Имах щастието да участвам в симфонични концерти в тази невероятна зала около 40 или 50 пъти.
Първото усещане, когато излезеш на сцената, буквално е спиране на дъха. И от всеки колега се отронва едно спонтанно „Малиии……..“ Невероятна акустика и много сърдечна публика. В такива зали се свири много лесно, защото звукът е много мек и красив. Мога да твърдя, че най-сърдечната и хубава публика в Европа е в Испания и в частност в Барселона.
Но има и една много интересна подробност. Дисциплината и организацията в големите концертни зали в Испания е на най-високо ниво в цяла Европа. Всеки колега пътуващ по турнета може да подвърди това мое мнение.

Кое те накара да предпочетеш камерата пред фагота в крайна сметка?
Основната причина да предпочета камерата пред фагота е предизвикателството да създадеш в едно статично изображение сюжет и действие. Разбира се музиката много ми помага в тази моя изява, всичко е свързано. В България работих във Филхармония Враца около 25 години и 18 години в ТВ Враца като технически директор на ТВ студио и видео монтаж по едно и също време. В тези години имах възможността да работя в големи проекти в България и чужбина. И резултатите не закъсняха.
През 2001 година на националния ТВ и медиен фестивал в НДК София „Осма муза“ с колеги от ТВ Враца и режисьора от БНТ Димитър Добрилов получихме специална награда на журито за филма „Мариела и ние“, а през 2005 година на същия фестивал журито присъди на нашия екип, но този път аз с колеги от БНТ Град прито на фестивала за филма „Стъпка към храма“ с режисьор Николай Стоянов. Това е един вълнуващ разказ за българската експедиция от 2004 година на най-високият връх в света Еверест от алпиниста Петко Тотев и последвалата трагедия с младия алпинист Христо Христов. „Стъпки към храма“ през 2006 година влезе в селекцията на световния фестивал на екстремните спортове в Монреал, Канада, който е под егидата на Нешанъл Джиографик и беше на 29 място в света. В България по това време се правеха записи на музиката на холивудски продукции в зала „България“ и БНР студио 1 под ръководството на холивудския композитор Дерек Глийсън, който е и музикален директор на Дъблин филхармония и председател на журито на филмовите и ТВ награди на Ирландия. Имах късмета и щастието да работя в този екип около 6 години и да разбера ноухауто на невероятния звук и музика на холивудските продукции. През това време нашият екип направи много рекламни видео дискове на записващите композитори, но най-голямото признание за работата ми в екипа се оказа монтажът на личния диск на маестро Дерек Глийсън с Дъблин филхармония.
(Линк към сайта на Дъблин филхармония и
линк към част от моята работа за Дерек Глийсън и Дъблин Филхармония.
)
Всички тези успехи в областта на изображението наклониха везната към камерата. Разбира се фаготът си остава като първата любов.

Ти си единствения чужденец в Асоциацията на Фотографите в Испания. Устещал ли си някакъв вид различно отношение по този повод?
Имам честта да съм член на Асоциацията на професионалните фотографи в Испания със седалище Барселона. Не само, че няма никакво различно отношение, а напротив. Чувствам се в свои води сред приятели и колеги, като все едно винаги съм бил сред тях. За което, разбира се, им благодаря от все сърце.

Колко снимки имаш досега на Барселона?
Около 20 000, но мисля че са доста повече.

Имаш ли любими места за снимане?
Любимото ми място е Барселона. Тук, на където и да се обърнеш, виждаш перфектния кадър. И ти казва „Вземи ме“. И най-итересното е, че колкото пъти отида на места, на които вече съм снимал, откривам още кадри. Както водата в морето е неизчерпаема така и обектите и кадрите в Барселона не свършват.

Кое е важно, за да се каже професионално, че една снимка е хубава?
В испанските институти за фотография, видео и звук има много строги критерии за качество на изображението и звука. Не случайно тук професията фотограф се нарича “Лаборатория на изображението”.
Според европейските и световни критерии за изображение сниматето с някаква камера е първата стъпка към цялото. Доброто владеене на камера и специализирани софтуери е задължително. Една снимка трябва да е с добра композиция спрямо обекта в кадъра и самия кадър като цяло, добър цвят /без значение дали е цветна или чернобяла/, светлина, ракурс и разбира се, трябва да има сюжет. Това са основни задължителни компоненти и след всичко това идва изкуството. Разбира се, правенето на професионално изображение е доста сложен и труден процес, изискващ много знания и опит.

Какви са методите в тукашните школи?
В асоциацията на професионалните фотографи има едно условие- за да членуваш, трябва да предаваш своя професионален опит на младите учещи се колеги. Тук програмата във фотографските школи и училища е направена така, че младите хора да получават възможно най-разнообразен опит от професионални фотографи. Част от практиката по фотография в тези училища и институти се води от всички членове на асоциацията. Разбира се там си има преподаватели по практика, но като екстра се ползват всички останали професионални фотографи. Всяка такава моя среща ме обогатява и самия мен. Младите хора са доста креативни и мого често въпросите им те карат да откриваш нови неща за самия себе си. Като цяло системата на обучение е базирана на много практика. Много работа с камера и видеокамера и много работа с Lightroom, Photoshop, Premiere Pro и още много сходни софтуери, създаващи професионално изображение.

Би ли организирал курсове за българите в Барселона, които се интересуват от фотография?
С най-голямо удоволствие бих предал опита си в областта на фотографията и видео монтажа. Ако човек не споделя знанията и опита си, те остават само в него и се капсуловат. Ако има хора интересуващи се, разбира се ще разкрия системата на обучение по фотография и изискванията в Испания за тази сложна и интересна професия.

Къде можем да видим повече твои фотографии?
Мои снимки могат да се видят на сайта на AFPE, където се намира моят профил.
и на личния ми професионален профил.

Разкажи ни някоя интересна случка по време на снимане.
В многото години зад камерата и пулта имам много случки и комични и трагични, но няма да се връщам назад. А ще споделя една от Барселона от преди месец.
Снимах в района на Форум и мина полицейска кола с двама полицаи. Спряха се заговорихме се и бях изумен от познанията им по фотография и стилове във фотографията. Говореха за техники и стилове в осветлението. Даже ми дадоха идеи къде мога да снимам в Барселона. Това меко казано ме накара да се обърна към тях с много голямо уважение. Аз им дадох мои визитки, а те казаха че ще гласуват за мен на сайта. Супер мила постъпка от тяхна страна.

Довърши фразата с една дума: “Барселона е…”
„Барселона е изкуство“.
Бих искал да завърша с един цитат на мисъл на Пабло Пикасо:
„Барселона е моят истински дом“.
Валери Кунов

Leda

Леда е създател на сайта "За Барселона". Влюбва се в каталунската столица от пръв поглед и заживява щастливо тук, където намира и другата голяма любов на живота си- също българин в Барселона. Вярва, че има енергия/сила, която движи нещата да се случват по точно определен начин в точно определен момент и се наслаждава на възможността да бъде част от този момент. Страда от постоянни изблици на нови идеи и проекти, за които трудно й достигат 24 часа от ежедневието.

Добави коментар

Кликни тук за да добавиш коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *