“La Rambla” е прочутата търговска улица, свързваща пристанището с площад Каталуния; истинско “вавилонско стълпотворение” от туристи, амбулантни търговци, артисти, малки ресторантчета, цветни павилиони и сергии с всякакъв кич… Но зад евтините маси на открито, пълни с „местни“ сувенири тип „made in China“, се виждат фасадите на красиви сгради, всяка със свой облик и свой собствен, различен живот и съдба…
Наричат “La Rambla” още “Улицата на цветята”, но тя е преди всичко улица на “живите статуи” и тротоарната търговия, а също така и на заведенията с достъпни цени и превъзходна кухня… Като ресторант Atic, например…
Колкото и да се опитват да изглеждат забавни, “живите статуи” излъчват някаква меланхолия и тъга…
Изкуство ли е това?
Или просия с маската на артистичност?…
Улица „La Rambla“ свършва на пристанището, което се забелязва отдалеч – по огромния паметник на Христофор Колумб, извисяващ се над всичко останало около крайбрежния булевард…
Каталунците много се гордеят със своя велик мореплавател – откривателя на Америка, макар че, ако трябва да бъдем точни, Колумб е италианец от Генуа, а Америка е била открита доста преди него – първо от ескимосите, които я колонизирали още през ледниковия период – по времето, когато Беринговият проток е бил суша, а после е била преоткрита от викингския мореплавател Лейф Ериксон (Щастливеца), син на Ерик Червенокосия (откривателя на Гренландия) през 1000 г. сл. Хр. Ако попитате индианците – едва ли ще кажат добри думи за човека, чието откритие е довело конкистадорите на дотогава спокойния им континент и е предизвикало унищожението на техните цивилизации…
Но в исторически план делото на Колумб се оценява не само като човешко постижение, а като факт, променил хода на историята и дал тласък на Великите географски открития, а и на Ренесанса въобще – в този смисъл – дълбок поклон…
Във вътрешността на паметника е скрит асансьор, който издига желаещите до наблюдателна площадка с прекрасен изглед към града и морето, но, за съжаление, когато посетих това място за първи път през 2010 г., асансьорът не работеше, а при сегашното си посещение не ми остана време да се изкача догоре… Любувах се на паметника отвън – той изглеждаше особено величествен, гледан от пристанището, в лъчите на залеза…
Пристанището се намира в непосредствена близост. Някога тук е имало стари, изоставени фабрики и складове, но преустройството на града във връзка с Олимпиадата през 1992 г. го преобразява до неузнаваемост.
Нощем пристанището е различно – сякаш живее друг живот, но затова ще разкажа в следващия „фоторепортаж“…
Добави коментар