Ще ви представим още един талантлив българин в Барселона, с когото се запознахме.
Тодор Маджаров живее в Тераса, Барселона. Родом от Бургас,
завършва музикална академия в София, специалност „Цугтромбон“.
След това 4 години свири в Бургаска филхармония.
За пътя му от България през Европа до Барселона, както и за пътуванията му до Африка, Тодор ни разказа в следното интервю:
Как се реши да дойдеш в Барселона?
Правеха се турнета на запад и когато идвахме в Испания, винаги ми е харесвала Барселона, но никога не съм помислял, че ще дойда да живея тук. Веднъж имахме концерт в Palau de la Musica. Преди концерта случайно се запознах с една българка, която поканих да ни слуша. Тя дойде с нейна приятелка каталунка. След концерта имахме възможността да си поговорим и да разменим е-мейли.
След това всеки пое по своя път.
В България всеки знае, че музикантите са ниско платени и приятелите ми ме питаха защо още не съм емигрирал. Бях на 25 години и понеже в онзи момент нищо не ме задържаше там, реших да се свържа с тези две момичета, с които се запознах в Барселона, за да замина. На каталунката брат й ми помогна много, той ме приюти в началото и ми помогна с езика.
Имах и друг голям късмет. Като започнах да търся къде имат нужда от тромбонист, се оказа, че в Badalona, в духовия оркестър към музикалното училище, имат нужда от такъв. В началото започнах без пари при тях, но в последствие диригентът ми предложи да ми уреди документите за работа, за да си изкарам NIE. След 2007 г. вече нямах проблеми с документите. През първите ми години съм свирил с тромбона и в метрото, и на улицата, навсякъде.
Какво беше отношението на местните към теб? Как се справи с езика?
Всички ми казват, че много бързо и лесно съм научил каталунския език. Момчето, с което живях, беше голям националист. Казваше ми, че е по-добре да науча първо каталунски, вместо испански, както всички твърдяха. Той каза: “ Ако аз дойда да живея в България, трябва ли да започна да уча руски език?“ Но повечето ми колеги са каталунци и сравнително бързо и лесно научих езика. Освен това за моята професия, ако искам да съм преподавател в държавно училище, трябва да имам официална диплома за езика. Интегриран съм максимално.
В момента къде свириш?
В момента съм преподавател в една музикална школа в Тераса, както и давам частни уроци. Oтделно участвам в няколко музикални формации, когато има концерти в Каталуния.
Също така карам магистратура в консерваторията в градчето Перпинян, Франция. Пътувам всяка седмица по един път. Доста пътуване е, но си заслужава. В сравнение с Испания, във Франция е доста по-достъпно музикалното образование. Дотам пътувам чрез услугата Bla bla car.
Сега свиря с една банда Moby Dixie, както и с Orquestra de baile, това е оркестър, който обикновено свири по фиестите на площадите в Каталуния. Изпълнява се много тяхната народна музика- sardana, а вечерите завършват с танци.
Имате ли български репертоар?
Засега не, но съм се замислял за един музикален обмен между каталунски оркестър и български. За щастие, в страната ни все повече отшумява тази вълна на чалга и се завръща истинската народна музика, както и естрадата.
Какви са бъдещите ти планове?Тук или в България?
Все повече ми липсва България. Хората винаги ще са недоволни. София или Бургас никога няма да са като Барселона, но има хора, които са интелигентни и се справят въпреки всичко. Иска ми се да съм там до тях, да се борим срещу пошлостта. Знам, че държавата ми няма да ми даде тези възможности, които имам тук като музикант.
В нашата професия никога не спираш да се учиш. Постоянно трябва да си в такава среда, да си с най-добрите, да попиваш. Излизат възможности най-различни. Обикновено тук музикантите се занимават и с преподаване. България, макар че е малка страна, има много повече симфонични и оперни оркестри. В Каталуния за сравнение има само три официални симфонични оркестъра.
Също така в личен план бих се радвал децата ми да израстнат в България, където могат да видят нашата култура и нашата природа, нещо по-различно. Тук за младите и напористи хора е идеално, комфортно, но не мисля, че космополитният град е подходящ за малки деца. Всичко е по-изкуствено и по-заградено. Няма контакт с природата, както ние имахме в България. Но пък някои приятели ми казват, че България не е същата, както я помня от моето детство…
Чувстваш ли се реализирал се тук?
Доволен съм наистина и мисля, че много добре съм интегриран. Имал съм всякакви перипетии, но и много късмет. Хората тук, ако видят, че имаш желание да се приобщиш към тяхната общност, тогава ти помагат и не се чувстваш изолиран. В началото, когато всичко е ново, искаш да пробиеш, да свириш на много места. Но с течение на времето после носталгията се обажда все по-осезаемо и си мислиш за корените и да се завърнеш, докато още си млад и имаш възможност да пренесеш опита, който си придобил в чуждата страна. Защото най-лесно е, когато се върнеш, да си купиш една къщичка на село и да ти чуруликат птичките.
Разкажи ни и малко за твоята втора страст, която научихме, че е…Африка!
Да, това е моята втора страст след музиката. Родителите на един приятел имат там благотворителна организация за подпомагане развитието на земеделието в един от най-бедните райони на Гамбия. Веднага се изкуших от идеята да ги посетя и вече два пъти бях на доброволни начала там. Показвах на местните деца музика и други неща от модерния живот. Имам и малки клипчета за природата и живота на местните:
[one-half-first] [/one-half-first] [one-half][/one-half]
Благодарим на Тодор за това интервю и му желаем още много късмет и успехи, където и да е!
Добави коментар