Ти, който живееш в Барселона,
имал ли си усещането, че се чувстваш пó у дома си в Барселона, отколкото в родния си град?…
На мен ми се случи най-осезаемо при едно от пътуванията ми до България преди няколко години.
Но нека започна отначало…
Емигрант съм от около 13 години. Бях в друга държава преди да дойда в Испания. Междувременно се пробвах и в България, но бързо се разочаровах…
Със стъпването ми в Барселона усетих едно топло чувство на уют, въпреки многобройната тълпа от хора навсякъде- летището, центъра, кварталите. Помислих си “ Какво пък толкова! Може да е от красотите, които виждам в този град, от приятния климат, от усмихнатите лица на хората по улиците. Това чувство най-вероятно ще отмине до няколко дни, седмици, месеци…”
Но…не стана така. А точно обратното: след като се наситих на първоначалните невероятни впечатления от всичко ново и несрещано дотогава, това чувство остана. Не знам как най-точно да го опиша…Когато разказвах на близките в България каква е Барселона, изпадах в такова умиление, сякаш говоря за приказен град от филмите. И наистина го усещах така. “Вики, Кристина, Барселона” не бе просто измислица, а отразяване на една от многото реалности, която е напълно възможно да се случи в Барселона. Не на всеки, разбира се, но какви ли не сюжети се развиват в действителност тук…
Някои могат да ме упрекнат, казвайки, че родината е една- страната, в която си се родил и точка. Така е, не споря. Но относно домът- всеки решава ( или по-скоро усеща) къде ще е той.А ти как си го обясняваш това чувство на принадлежност към друго място, далечно и различно от родното?
Кое ти липсва от Барселона като си в България за повечко време?
На мен- всичко!една емигрантка в Барселона
Добави коментар