„Как е възможно в толкова малко време да бъде събрана една такава история?!“ Този коментар се чу неведнъж по време на вечерта, посветена на българско изкуство в Барселона.
На 12-ти май се проведе среща на група от платформата Internations.org, на която бяха поканени и българи. Организаторката Монтсе ( https://www.instagram.com/bcn.montse/) представи българския млад режисьор Мартин Дангов, пристигнал за първи път в Барселона специално за вечерта.
След кратко представяне, имахме удоволствието да изгледаме неговите два късометражни филма: „Ден за посещение“ и „Антигона“.
И в двата филма, взели участие в престижни международни фестивали, се засегнаха дълбоки теми като смърт, отношения, реалността в България за някои семейства, за институциите… Филмите оставиха много храна за размисъл за зрителите. Режисьорът обясни, че описвайки по-трагично дадени ситуации, то има по-голям шанс да им се обърне внимание, което е и една от целите на продукциите. Определено филмовото изкуство е един добър начин да накараме не само себе си да се замислим, но и да излязат наяве проблеми, на които да им се обърне внимание.
В разговор с Мартин Дангов стана ясно, че и двата филма са по действителен случаи, което още повече ни трогна. Съдбата знаем, че може да е доста жестока…
В „Ден за свиждане“ едно неизлечимо болно момче сбъдва мечтата си, когато му донасят в стаята жив сокол, да го погледне отблизо. Това всъщност е най-старият северен сокол към момента на заснемане в България – Туюк Кисийн ( в превод „Вожд единак“) А човекът, който го държи, Павел Якимов, не е актьор, а член на Българската соколарска асоциация БАЗГП. Историята е вдъхновена от разказ на Деян Енев „Градче на име Мендосино“.
Филмът „Ден за свиждане“ може да изгледате тук:
В „Антигона“ https://www.facebook.com/antigoneshortmovie/ млада жена се бори за насъщния и когато настъпва смъртта на баща й, тя няма средства да го погребе…Обикаляйки по всички институции, тя се сблъсква с безочната и нехуманна бюрокрация. И след като всички иначе учтиво й обръщат гръб, накрая тя се принуждава да изхвърли трупа на баща си до кофите за боклук, за да може общината да го погребе по процедурата за бездомници. Но и тогава животът й удря плесница…от полицията идентифицират трупа и идват да приложат „справедливите“ законови мерки – да я призоват за престъна дейност.
Предполагам няма човек, на който да не му трепне, чувайки или виждайки тези две истории. Те натискат много бутони в съзнанието на всеки от нас. Тази история в „Антигона“ е наистина доста крайна като решение на дъщерята, но за съжаление не е художествена измислица, а е била и още по-страшно….продължава да бъде реалност за семейства в България. Филмът може да бъде гледан на някой от фестивалите, в които участва или по заявка директно до режисьора Мартин Дангов.
Вечерта продължи с вкусно българско меню, акомпанирано с нашенско вино и сервирано с много любов от домакините в ресторант Gornishki
Благодарим за прекрасната вечер на организаторката Монтсе, която много точно описа атмосферата като
„Една много специална вечер, каквито сте и вие българите – един специален народ.“
За тези от вас, които биха се радвали да присъстват, но по една или друга причина не са успели, не се притеснявайте! Предстоят много такива събития в Барселона. И това, че самите каталунци се интересуват да промотират културата ни, говори за една обещаваща приятелска връзка, която ще продължава да изгражда още мостове между нашата и чуждестранните култури.
До нови срещи!
Видео от събитието:
