„Здравейте, Леда!
Попаднах на сайта Ви случайно и във видеото видях млада търсеща жена, пълна с енергия и идеи, която следи пулса на българската общност и държи буден българския дух.
Аз съм Мариана, от България и излях душата си в стихове.
Родена съм в града на мечтите – Димитровград, но ги осъществявам в Хасково чрез семейството и работата си в областта на здравеопазването.
Впрочем мамят ме дългите пътища, обичам да пътувам, да се докосвам до непознати места. Желанието ми да опознавам все повече хора, градове, държави и да вниквам в техните съдби , ме кара да пиша поезия. Вълнението да се докосвам до древната история на земята, до тайните на великите творци, оставили ярка диря след себе си, роди и първите ми куплети.
Обичам латино-танците и танцът е вплетен като метафора в заглавието на книгата, изразявайки моята същност.
Първата ми книга „Танц върху жарава“ е в памет на младата художничка Христина Христова, а стихосбирката оживя чрез нейните картини.
Стиховете ми са емоционален пътепис на местата, където съм била и чувствена картина на изживяното.
Има ли интерес към подобна литература сред българската общност?
С удоволствие Ви изпращам поздрав от мен и мил спомен от красива Барселона.
Мариана Ангелова“
С аромат на сангрия
Барселона е градът с носия,
във който Гауди още диша,
там жив е ароматът на сангрия,
звучи фламенко в театрална ниша.
Саградaта със гордото си тяло
история надгражда до безкрая,
поколение от опита съзряло,
за дълго там остава във омая.
На плаца Каталуня – красота!
Детски смях със гълъбите тича,
на слънце, с биричка във ръка-
щастливи хора! Просто се обичат…
Музиканти в уличките тесни,
даряват Паганини за по цент,
животът им изпълнен е със песни
и мигом получават комплимент.
Пикасо с перото си узряло,
оставил цял живот в картини,
възпял е женската душа и тяло,
смирен е всеки, който мине.
Мозайка цветна е града!
Там камък, дух и цвят се вплитат!
По покриви – останала следа –
изкуството живее, не отлита!
Повече за стихосбирката на Мариана Ангелова тук.
Добави коментар