Беше денят, в който щяха да запалят коледните светлини в Барселона- 28-ми ноември. Нямах търпение да настъпи този радостен момент и да ги видя на живо! Но преди това ми предстоеше една интересна среща, за която искам да ви разкажа сега.
Фейсбук освен да разсейва хората, служи и да събира непознати, които да създават социални връзки. Така се запознах със Стани, жената която бе част от екипа на турнето на българската постановка „Поручик бенц“ по Димитър Димов. Разбрахме се с нея да се видим сутринта и да й покажа Барселона през моите очи.
Жълто-черното такси спря пред хотела в готическия квартал и слязоха от него Стани и още 3-ма спътници. Веднага разпознах двамата известни български актьори- Ивайло Захариев и Любомир Ковачев. Запознах се и с Цветко- друг представител на екипа им. Той бе от хората, които остават в сянка, но запълват картинката, така че да е цяла.
След като оставиха големите куфари в хотела, се отправихме по нашия импровизиран маршрут. От известно време водя туристи в Барселона, като следвам една избрана траектория, така че да видят възможно най-много неща. Но винаги имам момент на импровизация, защото не може просто да подминеш нещо интересно и любопитно, което видиш. А в този град такива неща са зад всеки ъгъл…Затова реших отново да следвам порива на душата и да им показвам красивите места според нашия собствен ритъм. Мисля, че се получи прекрасно!
Започнахме с катедралата, която има и безплатно посещение всеки ден преди 12:30 ч (след това входът е 7€). Бяхме наблизо и нямаше как да я подминем. Обикновено започвам разходката от Саграда Фамилия към центъра и никога не стигаме преди 12:30 до катедралата. Но сега имахме тази възможност!
Селфитата валяха едно след друго, отвън и отвътре на величествената сграда. Влизайки в един такъв храм, осъзнаваш колко си малък всъщност и трябва да си по-смирен и отворен към единството, а не към егото…Лъхаше на история, вечност и мистика из залите на катедралата. Моите спътници бяха впечатлени също! Едно от най-интересните за тях неща там бе езерото в задния двор с 13-те гъски. Разказах им историята за Санта Еулалия- малката покровителка на Барселона и как тя ревностно е проповядвала християнството в годините, когато то тепърва се е зараждало. И съответно е била гонена и измъчвана за това. В нейна чест има точно 13 бели гъски- колкото са били годините й, когато е загинала, разпъната на кръста.
След това продължихме по красивите тесни улички, минахме през най-тясното кръстовище в Барселона, стигнахме до любимия ми площад- Сант Фелипе Нери и се отправихме към Ла Бокерия.
Там на Цветко толкова му хареса, че възкликна „Аз оставам тук!“ :)
Наистина пъстроцветния базар Ла Бокерия е едно място, което веднага те грабва с толкова много екзотични и шарени неща, вкусове, аромати. Затова и е претъпкан от туристи, но това не пречи да му се насладиш.
Заредихме стомасите с някои от типичните храни, като jamon y queso например, както и не пропуснахме да вземем прясно изтискан сок от екзотични плодове.
Бяхме близо до един прекрасен заден двор в Равал и реших да им покажа и него. Този квартал има лоша слава, което всъщност не е без покритие, но през деня е свъвсем спокоен и може да видиш много интересни местенца, магазини и заведения в него.
Заведох тайфата в задния двор на медицинската академия, който ни приветстваше със своите портокалови дръвчета. Малък фонтан по средата шумолеше успокояващо. Не пропуснахме да направим снимки и там. Ето ме и мен, със замечтан инстаграмски поглед 🙂
Попитах ги дали искат да видят най-големия скейт парк в Барселона и зоната, където има винтидж магазини. Допадна им импровизираната ми идея и ги разведох из района на музея на съвременното изкуство- MACBA. Влязохме в един огромен магазин за дрехи втора употреба, който няма нищо общо с обичайните такива. Вътре е като машина на времето- атмосферата, музиката, продавачите, декорът- много е интересен.
Имахме нужда от почивка и се запътихме към площад Каталуния, където исках да им покажа Барселона отвисоко. Качихме се на една от любимите ми хотелски тераси- тази в хотел Иберостар:
Споделих интересни факти за града и за това, че в отсрещния търговски център е сниман 6-ти епизод на българската продукция „Васко Да Гама от село Рупча“ еп.6.
Беше време да се отправим по булеварда Passeig de Gracia нагоре към къщите, дело на Антони Гауди- Къща Батльо и Къща Мила. Насладихме се на уникалната архитектура и се отправихме към друго велико творение- базиликата Саграда Фамилия. По пътя обаче решихме да направим една бърза спирка в магазина на колите Тесла, който се намира съвсем близо до Ла Педрера.
След 2 спирки с метрото стигнахме до внушителната Саграда Фамилия, където се разделихме.
Беше един прекрасен ден с прекрасна компания. Благодарна съм за възможността да прекарам това време с приятни личности от българското изкуство!
Вечерта завърши със запалването на коледните светлини на Барселона:
Добави коментар