Преглъщам, просълзявам се и си мисля, къде в България може да ми се случи такова чудо!
Бях в българска болница и едва не умрях, не от диагнозата, която имах, а от лошото отношение на персонала. Немърливост и некомпетентност, забързани и незадълбочени визитации на лекарите и апатия…Голяма апатия в душите. Не мисля,че имам вина, че съм попаднала там. Не съм виновна и за ниските им заплати, но си го изкарват на мен и всички пациенти. Да не говорим за мизерните условия и изостанала техника. В частните клиники е малко по-различно, но и там са на хиляди светлинни години от съвременните изисквания и оборудване, да не говорим за лекарски професионализъм.
Там бях една «пътека», по която те си се движеха, поставяха си грешни диагнози, защото не разглеждаха внимателно дисковете с изследвания, за които аз си плащах, нищо,че съм осигурена.
Не откриха нищо. Да не дава господ четирима специалисти, на които си платих за частен преглед да не открият проблема. И така, с голяма увереност, че ми няма нищо, но пък болката не ме остави на мира, отидох и на испански лекар. Първо се регистрирах, тъй като имах разрешение за престой и работа от преди 5 години. Не съм плащала застраховки, но ми издадоха здравна карта и не заплащам нито една стотинка за прегледи и изследвания. Шокирана чух диагнозата от първото изследване, че има сериозен проблем. Видяха го и на дисковете с изследвания и от България. Видях го и аз. Какво да коментирам повече. Тук го видяха.
Явно не навсякъде гледат с еднакви очи.
Та затова ми е думата, за доброто отношениe и разликите от отношението в Испания и в България.
Персоналът тук първо ти подава ръка, представя ти се, кани те да седнеш и говори с теб надълго и нашироко. Обяснява ти какво е открил, предлага ти лечение. Предлагат ти варианти. Аз си избрах да вляза в болницата, за да ме изследват обстойно. И тук вече буцата от добрите думи, от нежното отношение. Mен ме прегръщаха сестри и ме целуваха с успокоителни думи, че всичко ще е наред. Тук вече не издържах. Заседнаха ми на гърлото и колкото пъти се сетя, все се умилявам. Идва ми да зарева с глас… За условията и хигиената да не говорим, стая с две автоматични легла, телевизор над леглото, комуникацията става по микрофон, не е нужно да търсиш някого, обикаляйки. Храната разнообразна, винаги по две менюта, в случай, че не ти харесва едното, поднесена в естетически вид, всичко запечатено и покрито. За сравнение, ще кажа, че в България ти носят една пластмасова кутийка до половина с храна и това е, или питка с кюфте, кебапче, само това… Има си фотьойл за близките ти, който става на легло. Никой не гони твоите близки, те могат през цялото време да са с теб. Толкова просто е всичко и се чудя защо нашите здравни министри не вземат за модел тяхната здравна система. Срещите за консултация ти се дават на листче, чакаш пред кабинета, няма напрежение и стрес…Всяко звено си е за него, всеки си гледа точно неговите си задължения. Има помощник сестри, само сестри, санитари, чистачи ,кухненски персонал. Лекарите минават точно на време за визитация. С една дума у мен се настани една сигурност и спокойствие, което също много ми помогна да се чувствам добре и да се надявам, че скоро ще оздравея. В България първо ми искаха пари за дарение на болницата. Пари за лекарски екип. Караха ме да легна на същия чаршаф, на който преди мен правиха клизма на една пациентка. Казаха ми, че това, което е мокро е от чиста вода, да не се притеснявам.И само това ли! Там лесно преглъщах обидите, бях им посвикнала. Не искам да си спомням, задушава ме този спомен.
Объркана съм. Аз обичам България.
Където и да живея в чужбина, винаги се старая да организирам културни събития, на които да се поддържа българския дух и националност. Нямам време обаче да чакам там нещата да се оправят и да се наредят както в другите държави от Европейския съюз. Искам много неща да се променят, защото разликата е толкова огромна. Още ми е заседнало доброто отношение и добрите думи в гърлото.!
Пожелавам си това да ми се случи и в България един ден ! Амин! Дай Боже!
Емилия Трифонова 30.05.2015г.
Добави коментар