Най-накрая дъжд в Каталуния! Заради рекордната суша са спрени всички фонтани в Барселона, но по-страшно е че водата в запасите е на привършване. За щастие Гея ни чу и заля тази област с благодатна вода.
Беше неделя, ден за снимане на процеса по дестилиране на рози в една малка семейна ферма до град Жирона. Чудехме се дали да го отложим заради лошото време, но в крайна сметка решихме просто да отидем на гости на домакините.
Добре, че не се отказахме! Преживяването беше магическо! Представи си само от големия, шумен, многолик град да попаднеш сред градини от китни пролетни цветя, зелени поля, езерце с водни лилии и една къща сред нищото. Направена собственоръчно от камък, тухла и желязо, „Градината на люляците“ така се казва, ни заплени със своя чар и уют.
Мари е французойка, която от дълги години се занимава със създаването на формули за козметични продукти, които са изцяло чисти откъм химия. Аз й помагам за социалните мрежи и заснемане на кадри от красиви места като това. Винаги е удоволствие да работиш с нея, защото тя е ходеща енциклопедия по ботаника, козметика и много други теми. Натрупала е много опит за нейните 70 г., които никой не може да познае, защото именно върху нея прилага всичко научено от природата и алхимията. С нас беше нейният приятел и шофьор Карлос от Перу, който преди и след пътуването изказа гласно благодарност към Бога: „Господи, благодаря ти, че стигнахме живи и здрави!“, каза той сам на себе си, но аз го чух и това ме накара да се почувствам виновна за всички моменти, за които пропускам да благодаря, че изобщо съм преживяла…
След час и половина път от Барселона пристигнахме на черен път, който криволичи измежду зелени поля. А те от пролетно зелен цвят се сменяха плавно на бледо розов и червен, приближавайки къщата. Беше осеяно с рози и макове около пътя.
Влизайки в къщата веднага се усети позитивната енергия и любовта, която витаеше из въздуха и зад всеки ъгъл и детайл. Имаше много овални тавани и арки. прозореца над мивката гледаше към градинта с езерото. На масата ни чакаше сладкиш и чай от билки с мед. Само след няколко приказки веднага разбрахме, че сме еднаквомислещи относно нашият смисъл на живота ни тук- да осъзнаем, че всичко е свързано, че сме едно.
Показаха ни прясно набрания грах, който чакаше в една кошница да бъде ошушкан 🙂 А аз на майтап (но вътрешно хич не исках да е майтап, а наистина) им казах, че може докато си говорим, да хванем да свършим някоя работа и да помогнем в чистенето (или шушкането…нямам представа вече как се нарича това действие). И ето, че „молитвите“ ми бяха чути! Направо ми подадоха купа и започнах да действам с пръстите ти. Усещането ме върна в детството! Само, че тогава не знаех да го оценя. Защото ни караха против волята ни, ние децата, да ходим да помагаме на нивата, да вършим такива работи като чистене на боб, леща, грах и т.н. Сумтях и пухтях (вътрешно) защо на мен?! А сега….Сега де да имаше кой да ме накара да го правя…Сега осъзнавам, че това не са били просто задължения, а връзката помежду ни. Нашите родители, баби, дядовци не са знаели друг начин да се свържат с нас. Стигало е това, че всички сме заедно в нещо. Дори после това нещо да се превърна в гледане на мрачните новини в 20 ч всяка вечер…Между другото, надявам се, че и ти вече си спрял да гледаш телевизия. Добре че спрях да гледам новини! Но да се върнем на момента, в който аз, българка която обожава хаоса на града и всеки ден е част от живота й и се чувства изпълнена и щастлива в големия град, защото е свършила 1001 задачки от списъка й, ….седи на маса в къща в нищото, с почти непознати хора, които се усмихват, говорят бавно, за дълбоки неща, за природа, връзка, корени, а аз ….чопля грахчета. Отпуснах се на момента! И реших да оставя детето в мен да прави каквото си иска този ден. В същия този миг сдъвчих веднага едно голямо грахово зърно- хм…горчивичко беше. Друго зърно падна под масата и кучето, джак ръсел на име Къри, веднага го схруска. Аз се зарадвах, че никой няма да забележи, че съм изпуснала на пода грах и така без да искам изпуснах още няколко. Оказа се, че Къри обича да ги дъвче и след като изяде каквото има отвътре, ги плюе люспите. И познай какво! Целият под беше със сдъвкани грахови зърна 🙂
И ми стана едно леко не душата след половин час обкръжена с такива хора. Жената извади прясно напечатана книга, която е написала, а мъжът й илюстрирал. За моя голяма изненада (първоначална, но не и после, когато свързвам точките, защото няма нищо случайно!) книгата беше на тема Астроботаника. Що за чудо е това ли? Атрология + ботаника= как растенията се влияят от планетите и луната през различните сезони и кои са подходящи за всеки знак в зодиака. Предвид факта, че изкарах наскоро курс по астро-психология, мисля че Вселената искаше да ми каже нещо….
След чай и обмен на енергия, излязохме на разходка в градината. Дъждът си ръмеше ту по-силно, ту по-слабо, но всяваше магическо усещане на това място и особено на растенията. Капките се стичаха по листа, цветчета, върху водните лилии, правеха кръгове в езерото. Всичко това докато горските птици пееха на висок глас. И нямаше никой, който да вдига излишен шум, освен нас. Кучето Къри реши да дойде с нас, а и още едно по-голямо се присъедини.
Показаха ни всички красоти и величия, които бяха си отгледали, с помощта на щедрата природа. Поддържат тяхната био сертифицирана ферма много добре. Имат пристройка със зала за обучения (където се случва магията на направа на етеричните масла). Видяхме и дестиларната, пълна в този момент с дъхави рози. Фамилията се издръжа с продажба на етерични масла и флорални води, също с преподаване пред малки групи на тема био козметика. От тази година излезе и първата им книга, от общо 4 тома, които ще са посветени на Астроботаника, козметика и рецепти за всички сезони от годината.
Аз бях очарована, снимах, снимах, докосвах, гледах, опитвах се да попивам спомени за после.
Наближи време да си тръгваме…Дъждът се усилваше и всички се запътиха отново към къщата. Аз вървях бавно и исках сега да остана насаме с природата и тези създания, розите и всички останали цветя и дървета- лимоненото, портокаловото, всички те цъфнали и разпръскащи уханието си навсякъде и с дъжда сякаш още повече.
Заиграх се да направя снимка на желязната статуя, от която се стичаха капки под очите, досущ като сълзи. Железните хора понякога плачат също, нали… Авторът на статуята е мъжът, който също е железничар. И между другото, двойката има 3 деца, които отглеждат там, а училището е в града. Сега видяхме само едното, което се казваше Гая и играеше на електронна игра в другата стая онлайн с приятелите си. Това ми разби още един мит, че децата на тези хора, едва ли не са Терзан и Бам Бам.
Да се върнем на момента, когато бях сама в градината, останала сред дъжда, желязната плачеща статуя и красивите растения. Вървях бавно обратно към къщата и тъкмо да вляза, се обърнах надясно и го видях! Какво?! Не можех да повярвям! Даже мисля, че го казах на глас това: „Ай, стига бе! Люляк!“ Да! Видях люляков храст на няколко метра и веднага отидох до него да го помириша. Това ми беше мечта от години. Защото не помня откога не се бях прибирала точно през пролетта в България. А толкова много ми липсваше миризмата на люляк и скоро си го помислих, че май няма да я усетя и тази година. Но, ето че ми се поднесе още един подарък. Помирисах люляк! А ти, сещаш ли се за аромата му? Не ти ли напомня за бащините двори и свободата, която имаше като дете? Пренесох се за по-малко от секунда там…знаеш къде.
След като запаметих този момент и с камерата ми, влязох в къщата и споделих за преживяването, което за някой може да е нищо, но за мен имаше огромно значение. И домакинята ми каза тогава, че тази къща са я избрали именно, защото е имало люляков храст отпред. Също са кръстили първото си дете Лила (така е на испански думата за това растение) и също къщата се казва El jardin de la Lila. И ето че в последните минути на моето посещение там разбрах есенцията на цялата енергия на това място и защо ме е накарало да се почувствам толкова специално и уютно там. Бях във възторг!
Решихме да тръгваме и стана време за обяд, затова се отбихме в ресторант в близкото селце. А там ни очакваше друга изненада. Оказа се, че е много изискано място гурме, вместо типичното заведение с каталунска храна (което не е лошо, просто не очаквах такъв лукс и храна). Всеки детайл беше изпипан и беше изключително чисто. Попитах собственичката, усмихната кубинка с бели дрехи, каза че е отворено от година и половина вече. И как дойде идеята? Тя обича да яде разнообразна храна и иска в ресторанта й да има международна кухня и да се развихри в специалитетите. Също е спирка за много велосипедисти и са направили специална стоянка за тях. Обслужването беше като за 5-звезден хотел. Качеството- като за 7-звезден, според мен :). Детето в мен все още беше на повърхността на съзнанието ми и направо извиках от удивление и радост, когато ни поднесоха предястията. Моята салата беше бомба за чревоугодник, точно каквато съм аз. Кора от баница най-отдолу (кажи, че няма връзка с България!) козе сирене, карамелизирани круши и рукола. А най-отгоре розови листа от карамфил. Ето и видеото, но вкуса няма как да предам. Ако имаш път натам, или не, просто опитай!
И така, отдавана не бях писала блог статия, но днес вдъхновението ме напираше да споделя за тези красоти. Късно вечерта си припомних, че днес в България се празнува Цветница. Ами ето! Отново „случайност“, че именно този ден аз бях обградена с цветя и прекрасни хора.
Нямам думи повече! Пожелавам на всеки да има такова усещане от време на време, колкото се може по-често. И да слушаме повече природата, интуицията си, детето в нас. Дори да нямаме близки, винаги някой/нещо по-голямо от нас ни закриля. Дори да ни изпраща трудности, те пак са за добро. И от най-тежкото нещо, излизаш поне с един ценен урок.
Но все пак си пожелавам да учим по-приятния начин, заобградени от любов. Точно както в една цъфнала пролетна градина, където няма друго освен красота и смисъл за Цялото.
До следващия път!
Леда
28.04.2024
Сподели ми в коментар твоите мисли
Добави коментар