Започвам този блог с разказа ми за една прекрасна разходка, която направихме със семейството ми през първия ден на ноември и искам да споделя, така че повече хора да могат да се възползват от красотите на Каталуния.
Като наближи уикендът или имаме един-два свободни дни с мъжа ми започваме да мислим какво да посетим, нещо интересно, което не сме виждали…Записана съм в бюлетина на Barcelona es molt més , но не винаги им отварям емейлите (липса на време). Точно онзи ден реших да проверя какво са предложили като варианти за уикенда и попаднах на много интересна статия с описание на маршрут за един ден, който включва посещение на замък. Казах си:
„Няма нищо случайно! Това е нашият план за свободния ден!“
Обадихме се до замъка, за да се уверим, че все пак работи. Приготвих малко храна за пикник, кафе с мляко в термус, събрах децата (след няколко часа търчене из къщи), наехме една кола от Drivy и тръгнахме. Между другото много пъти са ни питали дали имаме кола и отговорът е не, защото просто не ни трябва в Барселона. Работата ни е такава с мъжа ми, че може да се придвижваме пеша или с колело Bicing. А и транспортът в града е толкова добре уреден!
Castell de Montesquiu
И така, рано сутринта поехме към замъка Montesquiu, който се намира на 94 км от Барселона. Пътищата в Каталуния са доста приятни за шофиране- уредени, гладки, добре обозначени. А за спътниците на шофьора е истинско удоволствие да съзерцават природата наоколо. Китни селца с каменни къщи или по-големи населени места с чисти улици и много знамена провесени през балконите. Тук-там има спиране за тол такси, но няма как. Такава е системата в Каталуния.
Пристигнахме в селцето Montesquiu, в което случайно знам, че живее една българка и тя ми е споделяла колко спокойно е там, но дори да не познавах никого, то спокойствието и тишината се усещат на пръв поглед. Покрай къщите минава една река, сравнително голяма, казва се Riu Ter. На хълма зад няколко завоя видяхме и средновековния замък. Имаше много коли на паркинга, но когато отидохме до входа разбрахме, че ще сме единствените посетители за беседата в 10:30 ч. Има вход от 3,5 евро за възрастни и деца над 12 г. Поизчакахме малко в дворчето отпред, за да стане време да започваме. Имаше кладенец и малък двор с чемшир, грижливо окастрен и придаващ аристократичен вид. Замъкът отвън не беше кой знае какво, но отвътре…Почакайте и ще видите!
Местната екскурзоводка ни прикани в една голяма каменна зала, където ни пусна 20-минутна прожекция с историята на замъка, след което ни разведе из всички помещения. Децата учудващо се държаха добре и също се впечатлиха от видяното. Каталунката им обръщаше специално внимание, като им разказваше с прости думи историята и така успяваше да им запали любопитството. Не се среща често…Обикновено малките биват игнорирани като невнимателни слушатели със собствен ритъм…
Влизайки в зала след зала ахвахме от видяното- параклис, салон, трапезария, спалня, тераси и много картини и изящни предмети. Чашите и чиниите от кристал бяха изписани с абревиатурите на името на един от владетелите на замъка. Всъщност научихме, че през вековете, тук са живяли доста различни хора- монахиня, граф, пътешественик, сама жена до старини и накрая е станал собственост на област Барселона. Правеха впечатление най-дребните детайли, като плочките на пода например или боядисаните дървени шахматни фигури.
Излизайки на двора също се впечатлихме от толкова много зеленина пред нас. Не сме свикнали на такива гледки в града и се опитвахме да попием максимално много от тази красота, така че да се заредим с хубава енергия. Чуваха се звънци на крави в далечината…След кратка разходка се качихме в колата и се отправихме към следващата ни спирка- гората в местността Sant Nazari i La Grevolosa.
Sant Nazari i La Grevolosa
Изкачвайки се все по-нагоре по пътя гледката ставаше все по-есенна и оранжевото, червеното и жълтото завладяваха пейзажа постепенно. GPS-ът ни откара да един крайпътен импровизиран паркинг, на който вече имаше доста коли. Спряхме нашата и се отправихме към гората. Не открихме точния маршрут, но понеже бяхме гладни вече, решихме да си изберем една поляна и да се наобядваме.
След това поглеждайки нагоре колко е стръмен пътят, преценихме, че ще е по-добра идея да се помотаем наоколо и да се отправим нататък към друго място, вместо да катерим нагоре в планината с малките деца. Беше хубава разходката! Видяхме дива мента и си набрахме малко за чай.
На връщане към паркинга минахме покрай едно пасище, където кравите изглеждаха много щастливи 🙂 Много ми се искаше ако има как да пробвам мляко или сирене точно от такива крави…
От Google maps си избрахме Besalú да е следващата ни дестинация. Това е едно срендовековно селце с красив мост. Бяхме ходили там, но преди няколко години и пак искахме да му се насладим.
Besalú
Намира се на 36 км от Жирона и 130 от Барселона. Страхотно място, на което да усетиш каталунските традиции, архитектура, храна. Разхождайки се, погледът ми бе прикован от витрината на една сладкарница- Magdalenaria Cal Tuset. В нея се предлагаха най-меките и вкусни мъфини. Нямаше как да не ги опитаме…и да си разваля отново хранителния режим, който се опитвам да водя напоследък (НВВМ диета на Узунов). Но не съм от хората, които могат да спазват диети…И е очевидно.
След това пихме кафе на централния площад и се отправихме към моста. Много туристи и каталунски семейства също бяха избрали този почивен ден за разходка и това беше единственото неприятно нещо- прекалено много хора имаше на моста и трудно се разминавахме. Така че, ако ще го посещавате, препоръчвам през делничен ден, ако е възможно.
Малко разходка из тесните калдъръмени улички, посещение на местния манастир и обратно към колата.
Имахме сили и желание за още една дестинация като Banyoles или Palafrugell например, които си бяхме набелязали, но вече се стъмваше и нямаше да видим нищо. Затова решихме да се отправяме обратно към Барселона.
Вечерта си направихме чай от дива мента…
Това беше един от онези дни, в които задръстеното ти от работа, технологии и проблеми съзнание се пречиства и зарежда с нова блага енергия, която те държи поне една седмица след това.
На следващия ден имахме уговорка с приятелски семейства да посетим една ферма с ресторант, така че очаквай разказа ми в следващия пост. Една страхотно място, особено за семейства с деца!
Ще се радваам да споделиш в коментар дали си бил/а по тези или някои други каталунски селца, които са ти направили впечатления и можеш да препоръчаш на мен и читателите на блога да посетим. Каталуния е доста голяма и има мнооого какво да се види!
Виж видеото от този прекрасен ден в IGTV:
Добави коментар