МУЗЕЯТ НА PICASSO
Един от емблематичните музеи, който непременно трябва да се посети в Барселона, е този на Пабло Пикасо (1881-1973 г.). Той е роден в Малага, Испания, част от детството и ранните му младежки години минават в Барселона, а от 1904 г. се преселва в Париж…
Дойдох тук, търсейки отговора на един-единствен въпрос: гениален ли е наистина един от най-скандалните и най-скъпо продавани художници на XX век? С подвъпрос: как е рисувал, преди да потъне в атмосферата на парижките барове и да “измисли” кубизма, разчленявайки пространството и перспективата на абсурдни, непасващи едно с друго парчета…
Музеят на Пикасо се намира на тясна уличка, близо до църквата Santa Maria del Mar. Експонатите – над 3000 – са разположени в четири двореца, свързани помежду си и представят главно по-ранните години на художника.
От входа наляво човек попада в залата с най-ранните творби на Пикасо – рисувани между 14 и 17-годишната му възраст… Стоях пред великолепните картини – истински шедьоври на зрял ренесансов художник, и не можех да повярвам на очите си!…
Отговорът дойде сам: на тази крехка възраст детето-чудо Пикасо е постигнал такова съвършенство в класическия стил на рисуване, че не му е останал кой знае какъв избор: или да преповтаря себе си през следващите 60-70 години, или да измисли нещо съвършено ново! И той е избрал второто – избрал е да се забавлява, вместо да умира от скука; да провокира и скандализира, вместо да успокоява и възхищава… Добър избор!
На следващите снимки:
– “Първото причастие” (масло, 166/118 см) – картината е рисувана през 1896 г., когато Пикасо е бил на 15 години. Оригиналът е възхитителен – усещането за материята (воал, плюш, атлас, кадифе), иначе толкова трудно за предаване, е невероятно истинско! А хората – те не са просто образи – те са характери, емоционални състояния, личности… Наблюдателността и майсторството на 15-годишното дете-художник са удивителни!…
(В скоби: усещането за материята на платовете като нещо, в което можеш да заровиш пръсти – дантела, кадифе, сатен и пр. – предадено със средствата на живописта, според мене е висша трудност и изисква голямо майсторство… Картините, в които то присъства, въздействат поразително на зрителя – сещам се за Тициан и неговия „Портрет на папа Павел ІІІ, а също и за женските портрети на Жан-Огюст-Доминик Енгр…).
– Портрет на майката на художника – рисуван през 1896 г. от 15-годишния Пикасо…
– “Наука и грижа” (масло, 197/249,5 см) е рисувана от 16-годишния Пикасо през 1897 г. (сн. 8). Порази ме психологизмът, с който детето-художник е видяло двата различни подхода на човешкото поведение пред лицето на болестта и страданието: този на науката и другият – на милосърдието…
По-късно идва Париж… С кръчмите, скандалните творци на изкуството и лесните жени… Цветовете се променят, крещят; в изображенията нахлува някакъв експресионизъм, очите на моделите са други.
И постепенно портретите започват да се променят…
P.S. Мнението ми за възможния мотив на Пикасо да изостави класическия рисунък (който той овладява до съвършенство толкова рано!) в името на скандалния експеримент е лично…
Като творец не мога да кажа, че го харесвам, но го разбирам…
Добави коментар