Интервю с Велислава Симеонова- преподавател в Барселонския Университет

 Срещнахме се с една млада българка до прекрасната Саграда Фамилия в един топъл следобед на август. Седнахме в едно кафене на терасата, поръчахме си по clara (бира с лимон) и си поговорихме за нейната история, за Барселона и за разликите в образователната система между Каталуния и България…

 
Първата българка преподавател по География в Университет в Испания.

Тя е Велислава Симеонова, родом от Троян, но израстнала в Стара Загора. Тя е и първия географ/специалист по регионално планиране, която печели специална стипендия за докторанти, бъдещи университетски преподаватели (FPU – Formación del Profesorado Universitario), която се дава от Министерството на образованието тук.

В България работи като туристически агент. Идвайки в Барселона я ограбват, но въпреки това тя продължава напред. С какво по-точно се занимава, четете в специалното интервю за сайта ни.

Защо избра Барселона?

Първото ми пътуване в Барселона беше през 2008 г. с туристическа цел. И ми се случи, каквото и на теб- влюбих се в града. А още преди това изучавах испански в профилирана гимназия в Стара Загора и ми беше мечта един ден да посетя Испания или Латинска Америка. След като завърших бакалавърската си степен по “География” и магистър по “Регионално развитие и управление“ в София, реших да се пробвам да запиша докторантура в Испания. Именно в Барселона кандидатствах и честно казано нямах очаквания, че ще ме приемат. Може би защото сме от източноевропейска страна…

А трудно ли беше кандидатстването?

Схемата за кандидатстване е доста по-различна от тази в България. Там още сме все едно по соц-модела. Дават ти конспект, по който зазубряш теми, които рядко се актуализират и след това се явяваш на изпит. Но това е друга тема…А тук, в Барселона, трябва да подготвиш мотивационно писмо, като също така се взема предвид успеха от дипломата ти. Изпращат се и препоръки от университета ти, в който си учил. И така… подадох документите и зачаках. Имаше забавяне на датите и аз вече се бях отказала. Бях на път да се запиша в София да следвам, тъй като имах опцията да следвам и там. Един ден получих писмо, че съм приета в Барселонския университет (Universitat de Barcelona). И ето ме тук!

Платено ли е обучението?

Тук отново е по-различно отколкото в България. Няма частни поръчки, всички са държавни. За моята докторантска програма се заплаща годишна такса от около 600 евро. За да се издържам, трябваше да си намеря работа. Идвайки в Барселона ме ограбиха и нямах спестявания вече…Кандидатствах в университета за някоя административна позиция, но в онзи момент нямаше свободни места. Затова реших да се занимавам с туризъм. В България съм работила в тази сфера като туристически агент и имах известен опит. Чрез познатите ми от там имах възможността да работя като туристически гид в Барселона с български и испански език. Това беше като допълнителен доход.

Как стигна до момента да станеш преподавател в самия университет?

В един момент реших да кандидатствам по една програма специално за докторанти, финансирана от Министерството на образованието в Испания. За тази стипендия се полагаха едва 2% за чужденци, така че не хранех големи надежди. Но по чудо успях след година и половина да я спечеля. Програмата регламентира подписването на работен договор като преподавател и изследовател и да изпълниш определен брой часове/кредити (на година) като лектор-преподавател. Специалностите ми са “География и история” и „Регионални диспропорции“, като съм тясно специализирана в регионално и градско устройствено/пространствено планиране на европейско ниво.

И започна да преподаваш… Колко дни в седмицата и на какъв език?

Да, преподавам два пъти в седмицата (понякога и повече, ако замествам преподавател), различни са предметите всяка година. Тази година най-много часове лекционен материал имах по “Регионално и местно развитие”. На испански език са лекциите.

Не си ли имала проблем с това, че не говориш каталонски език?

Честно казано, срещала съм расистки коментари от страна на студенти. Почти всички са каталунци и не им харесва да им говоря на испански. Едно момче дори ми представи тема, която беше развил със заглавие нещо от рода на “Имиграцията като проблем за Барселона”. Факт е, че има имигранти, които не са социално интегрирани, но не мисля, че като цяло може да се говори за имиграцията като проблем.

Сега по специалността ти, кажи ни твоето мнение като експерт. Смяташ ли, че новият план за градска мобилност на Барселона е осъществим? Видяхме предимствата му, описани в много медии. Кажи ни според теб кои биха били недостатъците му?

Аз сама за себе си, като човек който познава проекта доста добре, съм доста скептична. Проектът е много интересен, концептуално устойчив, добре структуриран, но мисля, че в дълбочината си е практически не особено възможен, тъй като е и политически. Започва по времето на Триас – бившия кмет. В момента кметицата на Барселона- Ада Колау самата тя е скептична. Прилагането му зависи от допълнителни подпланови документи, които би трябвало да спомогнат за неговото осъществяване, много от които са все още под въпрос. Трябва да се вземе решение по какъв начин ще бъде приложен. Аз лично не мисля, че това нещо може да се осъществи до 2018 г (времевия лимит на плана). И проблемът със шумовото замърсяване е типичен за големите градове и не виждам как този нов проект, който трябва да подобри средата за живот на гражданите, ще се справи с него. Дори напротив, мисля, че ще афектира още повече онези граждани, които за сметка на обществено пространство за отдих, ще имат все по-шумна улица (на която живеят), и към която ще бъде пренасочено голяма част от движението (автомобилен транспорт, обществен и т.н.). Ти самата сподели тези мои притеснения…

Остава да видим…2018-та година не е далеч..

Благодаря за това интервю! Успех в университета и в личен план!