На посещение в българския „Парк Гюел“

„Когато ти стиска да сбъдваш мечтите си, годините нямат значение, важна е светлината в душата ти…“,

пише Росица Иванова във Фейсбук страницата „Парк Гюел в с. Драганово“. Баща й Димитър Бочков работи като строителен техник до 78 години. След пенсионирането си той решава да започне един много интересен проект, с който искам да ви запозная сега.

споделя Росица за баща си. Случайно или не, малко преди отпуската попаднах на статия за един дядо в България, който копирал творенията на великия Антони Гауди в задния си двор…Имаше снимки и всичко изглеждаше толкова интересно, че си казах:

Споделих със съпруга ми Виктор, който като лицензиран екскурзовод в Барселона прие с радост предложението. И така през един горещ августовски ден натоварихме куфарите и децата и потеглихме към село Драганово, Търновско. Добре, но не знаехме нищо повече за този човек – адрес, телефон…Аз обаче имах надежда и пълната увереност, че няма как да не го намерим. Нали знаете как е по селата – достатъчно е да попиташ в магазина на центъра. Оказа се малко по-трудно…

Поради жегата нямаше почти никой по улиците на селото. Възрастна жена беше извадила зеленчуци на тротоара и чакаше купувачи под плажен чадър. Спряхме и тя ни каза, че не познава такъв човек…

Стигнахме до хранителен магазин с масички отпред, на които имаше двама вече почерпени мъже. Предпочетох да вляза вътре и да попитам продавачката. Тя предполагала кого търсим и ни посочи няколко улици по-назад в района. Уж разбрахме, но после обикаляхме доста, защото описанието на входната врата не отговаряше…За наша изненада една от селските улички беше затворена от лека кола. До нея беше разпъната сцена, украсена с хавайски цветя и няколко мъже монтираха тонколони. Щяло да има сватба по-късно…Оттам ни упътиха към следващата улица.

Бях притеснена, че вече е станало късно, към 13:30 ч. и човекът може да обядва или да си е легнал…, но след като мъжа ми позвъни на звънеца, пристигна и самият Димитър Бочков! С усмивка и типично гостоприемство ни покани да влезем вътре на хладно (не се издържаше жегата). Децата заподскачаха след нас, вдигайки ужасна врява. Не можех да им се скарам както си знам пред него, та малко сконфузно беше в началото. И те бяха изморени и гладни вече. Влизайки в трапезарията веднага ме заплени обстановката, която беше уникална и много различна, от това което съм свикнала да виждам в една селска къща. Кухнята имаше плот, тип американски, стените бяха разчупени, а не като в нормална правоъгълна стая. Имаше стъкла към тавана, които вкарваха допълнителна светлина. Но най-интересни бяха множеството картини от различни съвременни художници, подредени като в галерия по стените. Огромна икона на Свети Димитър гледаше над масата. Дядо Митко ни наля по един студен сок и започна нашият разговор…

Представихме се кои сме и го попитах откъде дойде идеята. Той разказа, че жена му след едно пътуване в Барселона, донесла книжка със снимки от Парк Гюел. Той бил силно впечатлен и решил да изкопира някои неща. Това че не е архитект хич не му попречило. Работил е до 78 г. като строителен техник и през 2017 г., след пенсионирането си, Димитър започнал работа в задния двор, така да се каже „на око“. Гледал снимките от книжката и преценявал, според предполагаемия ръст на хората там, колко да е висока една пейка, например. Резултатът е уникален и може да го видите във видеото и снимките по-долу! Съпругът ми му разказа някои интересни факти за Антони Гауди и проектът за Парк Гюел. Подарихме на дядото календар и книга с елементи от творчеството на великия каталонски архитект, след което той ни покани да разгледаме и двора.

Направи ми впечатление колко е подредено и какви изящни форми има всичко. Изключително уютно! Има предложения да стане туристически обект, но за момента е в процес на изграждане. Засега само от телевизиите са идвали да го видят и ние.